Щастие

Какво казват специалистите

От около петдесет години щастието се изследва научно. Най-известните отговори накратко:

Мартин Селигман: пет градивни елемента

Селигман се смята за основател на позитивната психология. В книгата си „Flourish“ (2011) той вече не говори за щастие, а за благополучие и разцъфтяване. При него то има пет градивни елемента: приятни чувства, отдаденост на дейност, добри отношения, смисъл и успеха на собствените начинания. Всеки елемент може да бъде целенасочено развиван.

Михай Чиксентмихай: поток

Най-добрите мигове хората преживяват, когато изцяло се потопят в дейност. Задачата е предизвикателство, а собствените способности стигат точно колкото трябва. Времето и усещането за себе си отстъпват на заден план. Това състояние Чиксентмихай нарича „Flow“, поток (книга от 1990). То не може да бъде изтръгнато насила, но могат да се създадат условията за него.

Ед Динер: субективно благополучие

Динер поставя началото на измерването на щастието чрез допитване. Щастие при него означава: да си доволен от собствения живот, често да имаш приятни и рядко неприятни чувства. То зависи от темперамента, отношенията, здравето, дохода и културата.

Даниел Канеман: два Аза

Нобеловият лауреат разграничава преживяващия Аз, който чувства мига, от помнещия Аз, който съди в ретроспекция. Двата могат да си противоречат. Заедно с Ангъс Дийтън той установява през 2010: удовлетвореността от живота продължава да расте с дохода, а чувството в ежедневието уж само до определена граница.

Соня Любомирски: формулата на щастието

Любомирски и колегите ѝ разделят през 2005 щастието така: около 50 процента предразположение, 10 процента житейски обстоятелства, 40 процента собствени действия. От това следва посланието им: който действа целенасочено, например е благодарен и приветлив, може трайно да стане по-щастлив.

Робърт Уолдингър: отношенията

Харвардското изследване от 1938 придружава през живота стотици мъже, а по-късно и техните семейства. Сегашният му ръководител Уолдингър обобщава резултата така: не богатството или славата предсказват добър живот в старостта, а топлотата на близките отношения (книга „The Good Life“, 2023).

Карол Риф: сполучлив живот

Риф продължава Аристотел. За нея щастието е по-малко чувство и повече сполучлив живот. Тя назовава шест области: да приемаш себе си, добри отношения, самостоятелност, да владееш собствения си живот, смисъл в живота и лично израстване (1989).

Колелото на привикването

Филип Брикман и Доналд Кембъл описват през 1971: хората привикват към доброто, както и към лошото, и се връщат към обичайното си ниво на щастие. В известно изследване от 1978 печелившите от лотария не са по-щастливи от другите. По-късни изследвания показват, че това ниво все пак може трайно да се измести.

Виктор Франкъл: смисъл вместо щастие

Виенският психиатър оцелява в няколко концентрационни лагера. За него основната сила на човека е волята за смисъл. Който търси щастието пряко, го пропуска. То идва като страничен ефект, когато човек се отдаде на задача или на друг човек („… trotzdem Ja zum Leben sagen“, 1946; на български „Човекът в търсене на смисъл“).

Ейбрахам Маслоу: потребности и върхови преживявания

През 1943 Маслоу описва потребности, които се надграждат една върху друга: тяло, сигурност, принадлежност, признание, самоосъществяване. По-късно той говори за върхови преживявания, мигове на най-висока радост и единство.

Гласове от немскоезичното пространство

Екарт фон Хиршхаузен различава пет вида щастие, с общността като основа („Glück kommt selten allein …“, 2009). Философът Вилхелм Шмид не смята щастието за най-важното в живота и поставя смисъла над него (2007). Религиозният педагог Антон Бухер издава наръчник по психология на щастието (2009).

Световният доклад за щастието

Годишният доклад подрежда страните по един-единствен въпрос: колко близо е днешният ви живот до най-добрия възможен, по стълба от 0 до 10? Думата „щастие“ не се среща във въпроса. Разликите се обясняват със социална подкрепа, доход, здравословна продължителност на живота, свобода, щедрост и малко корупция.

Какво не издържа

Някои числа и до днес често се цитират, въпреки че изследванията са ги поправили:

• „40-те процента“ щастие, които човек уж държи в собствените си ръце, почти не намират опора в данните (Браун и Рорер, 2019). През 2021 авторите признават, че това са били приблизителни оценки.
• Границата на дохода от 75 000 долара е поправена през 2023 от самия Канеман, заедно с Матю Килингсуърт и Барбара Мелърс. Тя важи само за най-нещастната група.
• „Коефициентът на позитивност“ от 2,9 приятни на едно неприятно чувство почива на погрешна математика. Изчислителната му част е оттеглена (Браун, Сокал и Фридман, 2013).
• Прочутата пирамида на потребностите не е от Маслоу. Тя е начертана по-късно в науката за управлението (Бриджман и други, 2019).

Какво е общото между тези отговори

Колкото и различни да са подходите, в някои точки почти всички са съгласни. Щастието се установява чрез допитване: хората сами посочват как оценяват живота си и как се чувстват. Щастието зависи от условия, от предразположение, доход, здраве, свобода и преди всичко от отношения. Щастието се смята за нещо, което може да се увеличи, чрез упражнение, добри навици или по-добра политика.

И щастието е нещо, което възниква и отново преминава. Дори там, където се смята само за страничен ефект на смисъла и отдадеността, при Франкъл или Чиксентмихай, то идва и си отива. Търси се в човека, в неговите чувства и преценки, и в неговите обстоятелства.

Това не е недостатък на тези изследвания. Те описват грижливо щастието, което хората преживяват, когато нещата вървят добре. Старото индийско учение също познава това щастие. Но му отрежда друго място.

Ананда: блаженството, което не възниква

Ананда е третият член в Сат-Чит-Ананда: битие, съзнание, блаженство. На санскрит думата първоначално означава просто радост. В учението на Упанишадите обаче тя не означава чувство, което човек има. Тя означава същността на онова, което е.

Той позна: блаженството е Брахман. Защото от блаженството се раждат тези същества. Чрез блаженството живеят родените. В блаженството влизат, когато си отиват.Тайтирия упанишад 3.6, собствен превод от санскрит

Същата упанишада поставя стълба на радостта (2.8). Тя започва от млад човек, здрав, силен, образован, на когото принадлежи цялата земя с всичкото ѝ богатство. Това е една единица човешка радост. Всяко стъпало над нея е сто пъти по-голямо, до блаженството на Брахман. И при всяко стъпало се казва: това блаженство има и знаещият, който не е поразен от желанието. Най-висшето блаженство следователно не зависи от притежанието. То расте в същата мяра, в която желанието се успокоява.

Чхандогя упанишад го казва още по-кратко: „Онова, което е пълнотата, то е щастие. В малкото няма щастие.“ (7.23). Пълнотата, бхуман, е там, където човек не вижда, не чува и не познава нищо друго. Където има нещо друго, от което се нуждаеш, там е малкото. Коментаторът Шанкара обяснява: малкото винаги събужда нова жажда, а жаждата е семето на страданието.

Брихадараняка упанишад нарича това блаженство океан без второ и добавя: всички други същества живеят от малка част именно от това блаженство (4.3.32). Всяка обикновена радост би била тогава капка от този океан.

Шри Ауробиндо развива това учение в „The Life Divine“ (Божественият живот), в главите „Блаженството на битието: проблемът“ и „Блаженството на битието: решението“. Блаженството на битието за него е всеобхватно, безгранично и съществуващо от само себе си, независимо от особени причини. Удоволствието и болката не са негова противоположност, а течения, които произлизат от него, когато съзнанието се ограничи в Аза. Нещата не са причината на радостта, а нейно огледало. А светът е лила, игра на радостта от собственото битие.

На въпроса какво е щастие Рамана Махарши отговаря: щастието е природата на Себето. В никой предмет няма щастие. Когато едно желание е изпълнено, умът за миг се успокоява и изпитва щастието, което е самият той. Тогава го приписваме на предмета.

Съпоставяне

Двата възгледа отговарят на различни въпроси. Поставени един до друг, разликите стават ясни:

Какво следва от това

Изследванията на щастието са прави за онова, което описват. Добрите отношения, здравето и смислената задача правят живота по-лек и по-светъл. Който се грижи за тях, постъпва добре. Упанишадите биха казали: това е щастието в малкото и то е капка от океана.

Ананда, напротив, не трябва да бъде придобивана, увеличавана или осигурявана. Тя е основата, от която идва всяка отделна радост. Затова не става дума да се преживее миг на блаженство, а трайно да се пребъдва в нагласата, че битието, осъзнатостта и радостта са винаги налице. Тази възможност е отворена във всеки момент, дори когато обстоятелствата не са добри.

Повече за самата основа има на страницата за Сатчидананда. Към страницата Сатчидананда →